Калоян – цар на българи, гърци и власи
За този славен български цар няма нито рисунка, нито скулптура. Освен едно единствено описание, което се съдържа в името му – Калоян, сиреч хубавия Йоан. Иначе, неговото име е било Йоаница. Но когато е бил пленник в Константинопол, хората там са започнали да го наричат Кало Яни. А за да нарекат някого хубав по онава време, трябва наистина да е било с оснсвание и заслужено.
Когато беше открит гроба на Калоян, което все още е спорно дали е на царя или на болярин със същото име, беше направена възстановка на черепа му и на лицето му. Много грозна възстановка. Токова грозна, че няма да ви я покажем тук. Има и различни картини на художници, които са рисували Хубавия Йоан, но той е изобразен като войнствен, страшен… Да, това е вярно, бил е войнствен, бил е страшен, бил е около два метра висок, но е бил и хубав. А хубост в картините не се вижда. Затова ние поискахме от изкуствения интелект да изработи образа на Калоян само според малкото описания, с които разполагаме и да приложи критерия за красота през 13 век. След множество опити, месеци наред работа, изкуственият интелект ни представи това, а ние го приехме, защото засега няма по – добра идея или други сведения за това, как е изглеждал в действителност Калоян.


Това изображение също има своите недостатъци, но това не е толкова важно. По – важното е, че имаме образа на царя, без да имаме претенции за историческа изчерпателност. И не на последно място, някой ще каже – ама този на картината е млад. Да, Калоян е бил млад. Млад е станал цар, на 27 години и е нямал 40 години, когато е загинал. Затова, за нас образът на Калоян ще остане този, докато не се намерят още и по – подробни описания за него.
Ирина Комнина – българска царица, жена на Иван – Асен втори
Образът, с който разполагаме на Ирина Комнина, е от портрета й в Костурската черква в Гърция. Тази жена е управлявала България като регент 10 години. Важно е да я знаем, защото от пленица, тя се превръща в пълновластна господарка. От нея запопчва упадъка на Българската държава. Това е тя:

За създаването на нейния образ с изкуствен интелект, използвахме образа на актрисата, която играе ролята на Ирина – Симона Христова. Добавихме дрехите и бижутата, изработени от Христина Денчева. Останалото е описание, което да даде завършен вид на тронната зала. Според разказите на средновековните автори, красива жена е била Ирина Комнина и изкуственият интелект представи една наистина красива царица. Друго, което направи изкуственият интелект е да й предаде един сериозен и решителен израз на лицето й, както и поглед в очите й, който да показва ненавистта и към България.

Възстановка на крепостта Царевец

Възстановката на Царевец е неуспешна и ще си загубите времето, ако четете как е направена, но все пак, ако сте любопитни, заповядайте. Започнахме с една рисунка, открита в Брашов, Румъния. Това е рисунка на част от Царевец, която се смята, че е направена от някой монах, когато е бягал от Търново при падането на столицата под османска власт. Ето я.

Историци и археолози не признават рисунката от Брашовския миней. Една от причините е, защото кулата била кръгла, каквито кули на Царевец нямало. Всъщност и на рисунката няма кръгла кула. Кулата е с трапецовиден покрив, а щом като покривът е трапец, значи и кулата е четвъртита. Просто това нарочно или случайно е убягнало на учените. Царевец, какъвто се вижда в момента, няма нищо общо със средновековната действителност, но хората на историческата наука от 20 век са решили да го построят така. Тази интерпретация изглежда още по – несериозна, защото, отново: Единствения образ с който разполагаме, за това как е изглеждал Царевец, е рисунката, която ви показваме, тази от Брашовския миней. И до днес обаче хората се чудят, защо не се използват тези драсканици, за да се възстанови Царевец. Всъщност, рисунката е използвана и каквото е могло е възстановено. Брашовския миней е поглед на Царевец от към манастира, който се е намирал на хълма Света гора, където днес е Великотърновският университет. От там се въжда Патриаршеския храм, кулата и камбанарията, които вече са възстановени от архитект Боян Козупов. Възстановката е направена според археологическите разкопки, а нагоре сградите са вдигнати според фантазията на архитекта. Напълно е възможно да е взел някоя идея от Брашовския миней, но това не е сигурно. Все пак, уважаеми читателю, това, което днес се вижда на крепостта Царевец се препокрива с рисунката, но информационният лимит е изчерпан. Брашовският миней не е архитектурен наръчник или пълен чертеж на Търновград. Той съдържа един-единствен визуален код – силуета на Патриаршията. Щом този силует вече е материализиран на върха на Царевец (чрез съчетанието между археологическите основи и рисунката), от този ръкопис повече нищо ново не може да бъде извлечено за останалата част от крепостта. Смисълът му за реставрацията е напълно консумиран. Що се отнася до творческата компилация, тя е била неизбежна. Понеже миниатюрата не дава информация за градежа, дебелината на фугите, вида на каменната зидария или точната геометрия на покривната конструкция, архитект Боян Кузупов е бил длъжен да прибегне до художествена и инженерна интерпретация. Неговото виждане ни доближава максимално близо до духа на епохата, правейки компромис с липсващите детайли. Опитът на някои лаици да проектират елементи от тези „драскулки“ върху други части на хълма е научно несериозен. Рисунката фиксира само духовното сърце на столицата от един много специфичен ракурс (този от Света Гора) и нищо повече.
Все пак, решихме да поискаме от изкуствения интелект да възстанови сградите от тази рисунка и да ги съчетае с разкопките на крпостта. Ето какво излезе.

По – сетне поискахме от изкуствения интелект, към възстановената рисунка, да се добавят и царските палати. Трябваше да се обединят рисунката и вече изградената част на двореца. Важна необходимост беше, те да са в един и същи архитектурен стил. Изкуственият интелект ни представи това.

Следващият етап беше да се добавят Патриаршеския дворец, Патриаршеската черква, такава, каквато е в момента и самия релеф на хълма.

Остана да добавим само сградите, в които е живяло столичното население, или поне част от него, защото в столично Търново, населен е бил не само хълмът Царевец.

Все още нещо липсваше. Най – важното – войската. Изкуственият интелект добави казармите и конюшните, и в крайна сметка получихме това.

Толкова от нас. Ние нямаме претенции за някаква истинност или изчерпателност, но направихме, каквото можахме, а който може, нека да направи повече.
