Калоян – цар на българи, гърци и власи
За този славен български цар няма нито рисунка, нито скулптура. Освен едно единствено описание, което се съдържа в името му – Калоян, сиреч хубавия Йоан. Иначе, неговото име е било Йоаница. Но когато е бил пленник в Константинопол, хората там са започнали да го наричат Кало Яни. А за да нарекат някого хубав по онава време, трябва наистина да е било с оснсвание и заслужено.
Когато беше открит гроба на Калоян, което все още е спорно дали е на царя или на болярин със същото име, беше направена възстановка на черепа му и на лицето му. Много грозна възстановка. Токова грозна, че няма да ви я покажем тук. Има и различни картини на художници, които са рисували Хубавия Йоан, но той е изобразен като войнствен, страшен… Да, това е вярно, бил е войнствен, бил е страшен, бил е около два метра висок, но е бил и хубав. А хубост в картините не се вижда. Затова ние поискахме от изкуствения интелект да изработи образа на Калоян само според малкото описания, с които разполагаме и да приложи критерия за красота през 13 век. След множество опити, месеци наред работа, изкуственият интелект ни представи това, а ние го приехме, защото засега няма по – добра идея или други сведения за това, как е изглеждал в действителност Калоян.


Това изображение също има своите недостатъци, но това не е толкова важно. По – важното е, че имаме образа на царя, без да имаме претенции за историческа изчерпателност. И не на последно място, някой ще каже – ама този на картината е млад. Да, Калоян е бил млад. Млад е станал цар, на 27 години и е нямал 40 години, когато е загинал. Затова, за нас образът на Калоян ще остане този, докато не се намерят още и по – подробни описания за него.
Ирина Комнина – българска царица, жена на Иван – Асен втори
Образът, с който разполагаме на Ирина Комнина, е от портрета й в Костурската черква в Гърция. Тази жена е управлявала България като регент 10 години. Важно е да я знаем, защото от пленица, тя се превръща в пълновластна господарка. От нея запопчва упадъка на Българската държава. Това е тя:

За създаването на нейния образ с изкуствен интелект, използвахме образа на актрисата, която играе ролята на Ирина – Симона Христова. Добавихме дрехите и бижутата, изработени от Христина Денчева. Останалото е описание, което да даде завършен вид на тронната зала. Според разказите на средновековните автори, красива жена е била Ирина Комнина и изкуственият интелект представи една наистина красива царица. Друго, което направи изкуственият интелект е да й предаде един сериозен и решителен израз на лицето й, както и поглед в очите й, който да показва ненавистта и към България.

Царевец, който виждаме днес, е фантазия от XX век
Защо учените не признават рисунката от Брашовския миней, но построиха Патриаршията по нея?
Очакванията ви да видите Царевец в завършен вид ще са загуба на време, ако останете на тази страница. Възстановката на Царевец е неуспешна и това, което можете да разберете тук, е защо е невъзможно да видим средновековната крепост в целия ѝ архитектурен ансамбъл.
Все пак, ако сте любопитни, заповядайте.
Започваме с един документ, открит в Брашов, Румъния. Той е единственият запазен източник и представлява рисунка на част от Царевец. Смята се, че е направена от някой монах, когато е бягал от Търново при падането на столицата под османска власт. Ето я.

Кръгла или четвъртита кула? Какво пропуснаха историците
И до днес хората се чудят защо тези драсканици не се използват, за да се възстанови Царевец. Историци и археолози не признават рисунката от Брашовския миней. Съществена причина е твърдението, че едната от кулите е кръгла, а такива кули на Царевец нямало.
Може би нарочно, или случайно, на учените им е убягнал един важен щрих от рисунката. Там няма кръгло съоръжение. Кулата е с трапецовиден покрив, а щом покривът е трапец, значи и укреплението е четвъртито. Толкова по този въпрос. Стига за тази кула и да се върнем към документалните сведения.
От Света гора към Патриаршията: Кой е рисувал Царевец
Гледната точка на автора е била от манастира на хълма Света гора, където днес се намира Великотърновският университет. Оттам много добре се виждат Патриаршеският храм, кулата и камбанарията. Когато днес погледнем от същото място в същата посока, виждаме, че тези сгради вече са издигнати.
Макар и официално отхвърляна, рисунката от Брашов все пак е използвана. Каквото е могло от нея, е възстановено. Ето ги на тази фотография, а до нея отново е рисунката от Брашовския миней.

Знае се със сигурност, че драсканиците не са на един, а на двама души. И понеже те са били в манастира, следователно не са бягали от Търново при падането му под османска власт, а са живели там.
Фантазията на реставраторите и „отворената врата“ на Боян Кузупов
Изграждането на Патриаршията, кулата и камбанарията е направено в основата си според археологическите разкопки. Във високата си част обаче сградите са иззидани според фантазията на архитекта Боян Кузупов. Напълно е възможно той да е почерпил идеи именно от Брашовския миней. Така смятам, уважаеми читателю, защото това, което днес се издига на крепостта Царевец, почти напълно се препокрива с единствения документ, разкриващ нещо от облика на средновековната столица.
Толкова по този въпрос – информационният лимит на рисунката е изчерпан. Брашовският миней не е архитектурен наръчник, нито пълен чертеж на Търновград. Дори не е и скица. Той съдържа един-единствен визуален код – силуета на Патриаршията, гледана от манастира на хълма Света гора.
Щом като този силует вече е материализиран на върха на Царевец чрез съчетанието между археологическите основи и рисунката, от този ръкопис повече нищо ново не може да бъде извлечено за останалата част от крепостта. Смисълът му за реставрацията е напълно изчерпан.
Що се отнася до творческото съчетание, то е било неизбежно. Понеже миниатюрата не дава информация за градежа, дебелината на фугите, вида на каменната зидария или точната геометрия на покривната конструкция, архитект Боян Кузупов е бил длъжен да прибегне до художествена и инженерна интерпретация. Неговото виждане ни доближава максимално до духа на епохата, правейки неизбежен компромис с липсващите детайли.
Опитът на някои лаици да проектират елементи от „драскулките от Брашов“ върху други части на хълма е научно несериозен. Рисунката фиксира само духовното сърце на столицата от един много специфичен ракурс – този от Света гора – и нищо повече.
Трябва да се признае на архитект Кузупов, че той оставя „вратата отворена“. Очевидно първомайсторът няма претенции за точна изчерпателност на възстановката на Патриаршията. Свидетелство за това е куполът на камбанарията, който е от възрожденския период – каквито са куполите на Колю Фичето. С този детайл авторът ни подсказва, че ние не гледаме оригинална възстановка на сградите на Столично Търново.
Останалото от Царевец, какъвто го виждаме в момента, няма нищо общо със средновековната действителност, но някои представители на историческата наука от XX век са решили да го построят така. Тази тяхна интерпретация изглежда още по-несериозна, защото – отново – единственият образ, с който разполагаме за това как е изглеждала твърдината, е рисунката, която ви показваме: тази от Брашовския миней.
И ние съвсем несериозно продължаваме напред към възстановката на крепостта с изкуствен интелект
Все пак, решихме да поискаме от изкуствения интелект да възстанови сградите от тази рисунка и да ги съчетае с разкопките на крпостта. Ето какво излезе.

По – сетне поискахме от изкуствения интелект, към възстановената рисунка, да се добавят и царските палати. Трябваше да се обединят рисунката и вече изградената част на двореца. Важна необходимост беше, те да са в един и същи архитектурен стил. Изкуственият интелект ни представи това.

Следващият етап беше да се добавят Патриаршеския дворец, Патриаршеската черква, такава, каквато е в момента и самия релеф на хълма.

Остана да добавим само сградите, в които е живяло столичното население, или поне част от него, защото в столично Търново, населен е бил не само хълмът Царевец.

Все още нещо липсваше. Най – важното – войската. Изкуственият интелект добави казармите и конюшните, и в крайна сметка получихме това.

Толкова от нас. Не изглежда добре, нали!
