Възстановка на крепостта Царевец
Възстановката на Царевец започна с една рисунка, открита в Брашов, Румъния. Това е рисунка на част от Царевец, която се смята, че е направена от някой монах, когато е бягал от Търново при падането на столицата под османска власт. Ето я.
Историците не признават рисунката от Брашовския миней, защото кулата била кръгла, каквито кули на Царевец нямало. Всъщност и на рисунката няма кръгла кула. Кулата е с трапецовиден покрив, а щом като покривът е трапец, значи и кулата е четвъртита. Просто това нарочно или случайно е убягнало на историците. Царевец, какъвто се вижда в момента, няма нищо общо със средновековната действителност, но хората на историческата наука от 20 век са решили да го построят така. Единствения образ с който разполагаме, за това как е изглеждал Царевец, е рисунката, която ви показваме, тази от Брашовския миней.
Поискахме от изкуствения интелект да възстанови сградите от тази рисунка и да ги съчетае с разкопките на крпостта. Ето какво излезе.
По – сетне поискахме от изкуствения интелект, към възстановената рисунка, да се добавят и царските палати. Трябваше да се обединят рисунката и вече изградената част на двореца. Важна необходимост беше, те да са в един и същи архитектурен стил. Изкуственият интелект ни представи това.
Следващият етап беше да се добавят Патриаршеския дворец, Патриаршеската черква, такава, каквато е в момента и самия релеф на хълма.
Остана да добавим само сградите, в които е живяло столичното население, или поне част от него, защото в столично Търново, населен е бил не само хълмът Царевец.
Все още нещо липсваше. Най – важното – войската. Изкуственият интелект добави казармите и конюшните, и в крайна сметка получихме това.
Толкова от нас. Ние нямаме претенции за някаква истинност или изчерпателност, но направихме, каквото можахме, а който може, нека да направи повече.
Ирина Комнина – българска царица, жена на Иван – Асен втори
Образът, с който разполагаме на Ирина Комнина, е от портрета й в Костурската черква в Гърция. Тази жена е управлявала България като регент 10 години. Важно е да я знаем, защото от пленица, тя се превръща в пълновластна господарка. От нея запопчва упадъка на Българската държава. Това е тя:
За създаването на нейния образ с изкуствен интелект, използвахме образа на актрисата, която играе ролята на Ирина – Симона Христова. Добавихме дрехите и бижутата, изработени от Христина Денчева. Останалото е описание, което да даде завършен вид на тронната зала. Според разказите на средновековните автори, красива жена е била Ирина Комнина и изкуственият интелект представи една наистина красива царица. Друго, което направи изкуственият интелект е да й предаде един сериозен и решителен израз на лицето й, както и поглед в очите й, който да показва ненавистта и към България.
Калоян – цар на българи, гърци и власи
За този славен български цар няма нито рисунка, нито скулптура. Освен едно единствено описание, което се съдържа в името му – Калоян, сиреч хубавия Йоан. Иначе, неговото име е било Йоаница. Но когато е бил пленник в Константинопол, хората там са започнали да го наричат Кало Яни. А за да нарекат някого хубав по онава време, трябва наистина да е било с оснсвание.
Когато беше открит гроба на Калоян, което все още е спорно дали е на царя или на болярин със същото име, беше направена възстановка на черепа му и на лицето му. Много грозна възстановка. Токова грозна, че няма да ви я покажем тук. Има и различни картини на художници, които са рисували Хубавия Йоан, но той е изобразен като войнствен, страшен… Да, това е вярно, бил е войнствен, бил е страшен, бил е около два метра висок, но е бил и хубав. А хубост в картините не се вижда. Затова ние поискахме от изкуствения интелект да изработи образа на Калоян само според малкото описания, с които разполагаме и да приложи критерия за красота през 12 век. След множество опити, изкуственият интелект ни представи това, а ние го приехме, защото засега няма по – добра идея или други сведения за това, как е изглеждал в действителност Калоян.
Това изображение също има своите недостатъци. Например – замъкът и неговата архитектура не кореспондират със строителството по онова време в България. Но това не е толкова важно. По – важното е, че имаме образа на царя. Другото, което може да се приеме като неточност, са рицарските доспехи. Обаче по времето на управлението на Kалоян се е състоял четвъртия кръстоносен поход. Възможно е да е имало влияние в бойното облекло и в снаряжението. И не на последно място, някой ще каже – ама този на картината е млад. Да, Калоян е бил млад. Млад е станал цар, на 27 години и е нямал 40 години, когато е загинал.