Нашите предавания

Епохи ТВ започва предаванията си на 31 май 2008 година с филма „Калоян“. Автор на продукцията е журналистът от Велико Търново Момчил Йончев, който е и основател на интернет телевизията. В екипа и автори на филми са още журналистите Милка Денева и Величка Тодорова. За определено време телевизията престана да съществува, но днес екипът се връща пред камерата с още по – голям ентусиазъм. Това, което е важно да кажем на нашите зрители е, че сме благодарни, че ви има. Вие давате смисъл на това, което правим и стимул да продължим да го правим. Вие заслужавате дълбок поклон.

Сърдечни благодарнисти и на нашите спонсори.

Смъртта идва! Помъкнала е голямата коса. Води я Съдбата. Двете зли старици са заедно. Всичко свършва зле. Така е решила Съдбата. Тя те измъква от дома и семейството, изпраща те на фронта, оставя те жив, но ранен, за да те погребе по-късно в страшни мъки под руините на сградите, съборени от земетресението през 1913 година. Смъртта е тук. Прибира 160 души наведнъж. Съдбата й ги подари.
Гледайте Бедствие
Момчил Йончев, Дора Недева – ЕпохиТВ

За най-слабия български цар е написана най-хубавата песен. Този цар е Иван Шишман, който изоставя столицата си и своя народ на нашественика, за да се скрие в Никопол. Казват, че не е могъл нищо да направи по онова време. Напротив. Могъл е – да умре с достойнство! Все пак столицата Търново не остава съвсем беззащитна.
Истинският герой при отбраната на крепостта Царевец е последният български патриарх – Евтимий. Той ръководи отбраната на Търново, когато турските войски са под крепостните стени. Във филма „Последният патриарх“ разказваме за този български светец. Разказваме и за падането на Търново, и на България под османска власт, за ролята на евреите при превземането на Царевец. Да, евреите имат участие. Майката на Иван Шишман е еврейка и под нейното влияние България е разделена на Търновско и Видинско царство. Също под влиянието на Теодора-Сара първородният син на Иван Александър е изпратен във Видин, а престолът в Търново е даден на нейния син – Иван Шишман. Разказват също, че евреин е предал ключа за портите на Царевец. Както и че евреинът Челеби Нафталион и неговият щаб са ръководили кланетата в Търново на 110-те боляри.
Гледайте Последният патриарх
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Най-общо казано, цялата българска история има нужда от пренаписване. Лъжите не са само пет, но петте, които сме изложили в този филм, са повлияли на целия исторически прочит – кои са боговете на българите, откъде произлизат или са местно, коренно население? Дали не са траки, или пък наистина са някакви диви и варварски племена? Имали ли са култура и писменост? Въпросите са много и все още чакат отговор. В „Големите пет лъжи в българската история“ даваме някои обяснения, защо имаме пълното основание за по-голямо самочувствие като народ. Защото за официално разпространяваните досега твърдения не са намерени никакви доказателства. Измислени са. А няма ли доказателства, няма история. Но не бива да се прекалява и с това, както е модерно сега да се говори, че целият свят води началото си от българите. Трябва да се замислим, понеже сведенията, които черпим, не са от български, а от чужди източници. Четем гръцки и римски автори. Защо няма български? Да не се окаже, че опровергаването на една лъжа води до друга?!
Гледайте Големите пет лъжи в българската история
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

– Нали траките сте вие, българите?! – Попита ме веднъж мой италиански колега.
– Да – отговорих му. Разговорът тръгна от там, че го попитах, какво е общото между Италия и Римската империя? Най-напред той не ме разбра, но се замисли и каза:
– Нищо общо няма. Римската империя е била държава на цяла Европа, Африка и Азия. Тя е била държава на много народи. Италия не е остатък или продължение след Римската империя. Италия е държава, която се създава доста по-късно и започва от север, от Алпите. Дори няма италианци императори. Има испанци, траки… Нали траките сте вие, българите?! – Отговорих му в положителен смисъл и го оставих да говори за траките и българите, да каже за градчето и планината България в Италия. За пореден път се убеждавам, че другите знаят повече неща за нас от самите нас. Всички знаят, че българи и траки са едно и също. Само за нас това е мътна и кървава мистерия. Мътна, защото траките изчезват от историята ни и кървава, защото май били избити. По-нататък гледайте във филма Големите лъжи в българската история II – унищожението на тракийската цивилизация
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

КАЛОЯН – Цар на българи, гърци и власи.

На 13 април 1204 година рицарите от четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол, унищожават Византия и полагат началото на Латинската босфорска империя. Рицарите не признават суверенитета на България и на Калоян като владетел. Затова населението в Тракия се подготвя за антилатински отпор.
Година по – късно, също на 13 април, войските на латинският император застават пред стените на Адрианопол. Там обаче се веят българските знамена. Латинската войска е разбира, а императорът е заловен и отведен в Търново.
Гледайте Калоян
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Какъв човек трябва да си, за да отстъпиш доброволно мястото си на водач?! Точно това прави Панайот Волов. Той е един от идеолозите и организаторите, които вдигат Априлското въстание. Но въпреки своята харизма, своя ум-остър като бръснач, своята усърдност и упоритост при подготовката на въстанието, симпатичният младеж от Шумен доброволно отстъпва на Георги Бенковски мястото си на ръководител на Четвърти революционен окръг. Както много често става, този, който върши най-много работа, остава на заден план. Но Волов сам си го избира това. Много от действията, както преди, така и по време на Априлското въстание, стават възможни благодарение на Панайот Волов. Почти никъде не се пише за това. Но ние разказваме за тях във филма В сянката на Бенковски
Милка Денева – ЕпохиТВ

Страх и предателство. И героизъм. Тези думи са достатъчни, за да се определят събитията по време на големия бунт през април 1876 година. Ако целият български народ е бил и на половина решителен, колкото апостолите и четниците от Априлското въстание, може би до Руско-турската война нямаше да се стигне. Но какво да говорим за населението, когато някои от самите апостоли също не са били толкова въодушевени и са изоставили въстаниците, както е направил Стефан Стамболов. И може би с право един автор го нарича „онзи ветрогон Стефчо Стамболов“. И все пак, героизмът на българите по време на въстанието не може да се отрече. Кланетата при неговото потушаване, хилядите жертви не могат да бъдат забравени. Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Спас Гинев, Иларион Драгостинов, Кочо Честименски, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов и други, за които разказваме във филма „Априлското въстание“ – те са ИСТИНСКИ ГЕРОИ. Те са били образовани, някои и имотни. Можели са да си живеят спокойно, но са се вдигнали на бунт, за да бъде България свободна. Батак, Дряновския манастир – това е ИСТИНСКО КЛАНЕ. Във филма „Априлското въстание“ нищо не спестяваме и говорим за неща, които са били премълчавани.
Гледайте Априлското въстание
Милка Денева ЕпохиТВ

КРАЙ РАЗЛОМА
В този филм разказваме за няколко села от Централна Северна България. Това, което ги обединява са 14 вулкана. Изгаснали са, но нищо не се знае! Селищата са разположни по продължение на млада тектонска пукнатина, която се простира от Средния Предбалкан до Дунав. Разказваме за тяхното възникване, история, бит и култура. Започваме разходката си от село Драгомирово, Свищовско. В продължение на 40 километра спираме на няклко места, докато пристигнем в Сухиндол, където е най-високият вулкан. Дали е възможно вулканите да се събудят някой ден?! Божа работа!
Гледайте Край разлома
Момчил Йончев – Епохи ТВ

Ясно е за какво се разказва в този филм. Това е Търново. Така са го наричали през Средновековието – Трети Рим и Втори Константинопол. Градът има всички качества да бъде наричан така. Освен че е с неповторим релеф и архитектура, Търново е и духовно средище, от което са произлезли доста образовани люде. Те разнасят духовността и културата в други държави. За възникването, разцвета и упадъка на средновековната българска столица разказваме във филма Третият Рим
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

„На Шипка всичко е спокойно!“. Тази популярна фраза всъщност е ежедневният рапорт на командващия Шипченската позиция – генерал Радецки по време на Руско-турската война от 1877-78 година. Често се спекулира с това, че боевете на Шипка са продължили само три дни. Това не е вярно. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877, в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея. А след спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция. Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 войни. Още по – лошото е, че след толкова много жертви за освобождението, България става жертва на интересите на Великите и на не толкова великите сили, както и на своите съседи – Сърбия, Гърция, Румъния. Всеки си гледа интереса. И за интригите, и за задкулисните игри на Великите сили разказваме във филма Героична нация.
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Един от най-известните български манастири е Килифаревският. Дължи славата си на свети Теодосий Търновски, който е негов основател. Но има още един манастир, основан от светеца. Той приютил него и духовния му син свети преподобний Роман Търновски. В изграждането на манастира участвал самият цар Иван-Александър и болярите. Сериозни грехове ще да са имали, щом като лично строят света обител!
Гледайте Къде е последният манастир на Свети Теодосий
Величка Тодорова – ЕпохиТВ

Още един голям световен празник, чието начало е някъде в древността и стига до наши дни, ни се предава чрез траките. Празникът на Раждащото се слънце е официално въведен в Римската империя от император, който е роден в София. Това не е просто празник, а самата Коледа. Но всъщност, какво е Коледа? Дали наистина е Рождество Христово? Защото се окзва, че в библията няма точна дата, кога е роден Исус Христос. А и всички по-значими божества от предхристиянския период са били родени на 25 декември, все от девственици.
Последният, преди Исус Христос, е тракийският бог Дионис. Приликите в култа между Дионис и Христос са толкова много, че почти няма разлики.
Празниците са хубаво нещо. Ние също сме християни. И то ортодоксални. Все пак, истината е важна. Нали една от 10-те божии заповеди е „не лъжи“.
Гледайте Всъщност, какво е Коледа
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Когато говорим за най-древната цивилизация, със сигурност не говорим нито за Египет, нито за Шумер, а още по-малко за Гърция. Истината е една и тя е много проста – най-старото обработено злато на земята е намерено в България. То е било на българските предшественици. Намерени са и много други артефакти, за които говорим във филма „Най-древната цивилизация“ и ние показваме, че началото на цивилизования човек се е случило по българските земи. Нищо не може да оспори неоспоримите доказателства. И все пак – наистина ли българите са „солта на земята“?!
Гледайте Най-древната цивилизация

Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Българските земи крият много тайни. Доказаха учените, че Библейският потоп се е случил по нашите земи и оттогава съществува Черно море. Това обаче е нещо съвсем ново и като събитие, и като откритие. Защото тайните на Балкана са свързани не само с цивилизования човек, а са още от времето, когато хора въобще не е имало. Една такава тайна е, че Северна България е била дъно на море. И то на топло, тропическо море. А Стара планина от най-дълбокото място на това море се е превърнала в най-високото. На някой места са намерени различни фосили и амонити, за които разказваме във филм „Дъно на море“.
Гледайте Дъно на море
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Ирина Комнина – отровителката е българска царица, последната жена на Иван – Асен втори. Ирина поставя началото на разрухата в България. Как се случва това?
Безспорно Иван – Асен втори е един от най-уважаваните и величани царе на България. Има защо. Той успява да разшири границите на България на три морета. По времето на неговото царуване България е една от най – богатите държави в Европа. Не само политиката и икономиката са водещи в управлението на Иван – Асен втори. Културата и духовността също заемат своето важно място. С други думи – България е хегемон на европейския югоизток.
Една от най – големите победи на Иван – Асен втори е победата му над епирския деспот Теодор Комнин. Комнин, жена му и дъщеря му, Ирина, са пленени и отведени в Търново. Царят е бил великодушен човек и не е проявявал към своите знатни пленници достатъчно строгост. С годините, от дете, Ирина се превръща в девойка и в красива жена. И Иван – Асен втори се влюбва в нея. За голямо нещастие съпругата на царя, царица Анна и престолонаследникът, синът му Петър, умират при една от чумните епидемии. Въпрeки, че Петър се опитва да предупреди баща си, че Ирина е змия, когато българският владетел оставам сам, вероятно и самотен, решава да се ожени за Ирина Комнина. Ирина ражда на българския цар син на име Михаил – Асен. Има съмнения, че новата царица е отровила и самия цар, но няма доказателства за това. Иван – Асен втори умира и на трона сяда непълнолетния му втори син Калиман. Той управлява чрез регенти, а Ирина вече е свободна да действа. Какво става по-сетне? Гледайте филма „Ирина“.
Затова, величието не се определя само по това, което един владетел е направил приживе. Какъв е бил един цар трябва да се съди и от състоянието на държавата, в което я оставя след себе си.
ГЛЕДАЙТЕ Ирина
Момчил Йончев ЕпохиТВ

Много често публицистиката и историците дават предимство и определят Калоян и Иван-Асен Втори като най-големите царе от средновековна България. Техните предшественици обаче, братята Асен и Петър, остават на по-заден план. Но истината е, че ако не са били те, нямаше да има нито Калян, нито Иван-Асен Втори, колкото и велики да са двамата. „Първите Асеневци“ е филм за братята Асен и Петър, които вдигат бунта и възстановяват България. А военният гений на Асен е всепризнат, дори и от чуждите владетели. Въпреки, че съпругата на Асен е заловена и брат им, Калоян, е заложник в Константинопол, Асен и Петър не се отклоняват от целта си-военното наместничество над Северна Българя и самостоятелна държава.
Гледайте Първите Асеневци
Милка Денева ЕпохиТВ

Един варварин – Теодорих, остава в историята като Теодорих Велики. Не е ясно защо. Той просто е завладял римския град Нове и този град станал негова столица за кратко време, след което Теодорих отишъл да плячкоса Равена.
Възникнал като римски легионен лагер, Нове винаги е привличал вниманието на завоевателите. Сега и на археолозите от Европа. Древните останки са много добре запазени. Намерена е римска бойница, която така се е съхранила от следите на времето, че от нея може да се изучава римското военно дело. А дървените съоръжения и бронзовите статуи, каквито има в Нове, почти не се намират на територията на Римската империя. Нове е голям късмет за археологията. Тук е мястото да споменем, че някои съвременни български археолози много обичат да вдигат шум около себе си и да изваждат пред вестниците различни древни фигурки, като твърдят, че са единствените, останали от римско време. Лъжат. В Нове има всичко – от зарове за комар и фиби за женските коси до палатите на епископа.
Гледайте Столицата на Теодорих
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

Борил не е от българските царе, които се ползват с добро име. Не само заради участието му в убийството на Калоян. По време на неговото царуване не малко територии са откъснати от България. Той не е достоен наследник на предишните Асеневци, на Асен, Петър и Калоян, не успява да продължи техните успехи на бойното поле и в дипломацията. Борил управлява Второто българско царство 11 години. Той се стреми да продължи политиката на предшествениците си за разширяване на територията на България. Ала още в началото на своето царуване се лишава от някои български владения. Губи Белградската и Браничевската области, които преминават към Маджарското кралство. Оказва се неспособен военачалник. Води войни, за да запази териториалната цялост на държавата, ала не успява да се покрие със слава като предшествениците си. Като прокълнат е. Гледайте Прокълнатият Асеневец
Милка Денева – ЕпохиТВ

Никоплис ад Иструм е другият римски град в Централна Северна Българя, който продължава да привлича внимание и до днес, макар да е само руини. Възникнал след войната с даките, Никополис се превръща във важен административен център. Но, както повечето, да не речем всички римски градове в Северна България, така и Градът на победата при Дунава изчезва от картата само след няколко столетия. Може би е справедливо – когато сееш ветрове, ще жънеш бури! Каквото е било отношението на Рим, когато войските му пристигат тук, това са получили от племената, които по-сетне нахлуват от север. Съществуването на полиса е прекратено окончателно от аварите. И все пак, жалко! Защото наистина е бил великолепен град.
ГЛЕДАЙТЕ Великолепният Никополис
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

През първата половина на 14 век Свети Григорий Синаит – създателят на духовното движение исихазъм, свързва съдбата си с България и Балканите. Център на неговото учение става българската област Парория. Там учат свети Теодосий Търновски и свети Ромил Видински. Седем века по-късно сме свидетели на едни модерен спор – къде е Парория. Нашият филм е за тази загадъчна област.
Гледайте Истинската Парория
Величка Тодорова – ЕпохиТВ

Един по-различен разказ за събитията през 1185 година, когато се възстановява Българската държава, както и за управлението на Иван-Асен Втори, който разширява границите на България на три морета. Молим зрителя да не ни съди много. Този филм си е едно есе и е един от първите.
Гледайте Третият Рим, художествен разказ
Момчил Йончев – ЕпохиТВ

За този град, един от хълмовете на Търново, почти нищо не се знае. Тук археолозите са работили най-малко. Смята се, че е бил самостоятелно селище, преди да стане част от столично Търново. Има много добре запазени дебели крепостни стени, останали още от траките. Виждат се и руини от римско време. Развива се много силно след упадъка на Никополис ад Иструм, но за кратко време. Или поне това е известно досега. Някой ден може и там да започнат археологически разкопки. В Търново проучванията са правени до средновековния пласт. За местните тракийци нищо не се знае. Ами ако Девиград е бил техният град? По иманярите ще познаем. Където има иманяри, там има и интересни находки.
Гледайте Девинград
Момчил Йончев – Епохи ТВ